23.1 | 學徒 Чирак

Той отвори вратата и двамата прекрачиха прага. Вървейки редом с детето, високият самурай оглеждаше скъпоценностите с които бяха украсили коридора. Дебели златни плочки отразяваха намръщеното му с маска лице и блестяха под белотата на дългите кичури коса. Беше сложил ръка върху рамото на малкият разбойник, в случай, че на детето му хрумнеше да избяга.

Годините в преструване на смъртен не бяха много, но през всеки ден от тях животът не пропускаше възможност да го изненада с нещо ново. След като беше осъзнал, че мястото му не е в Небесният дворец, Йеомна беше обходил стотици хиляди крачки по сушата в търсене на град, в който да се засели. Не му беше отнело много да разбере, че огромният ръст, цветът на косата и жълтите му драконови очи плашат местните. Хората го гонеха с талисмани, криеха се в домовете си когато минаваше и дори припадаха, ако ги заговореше. Ужасът който видът му всяваше в душите им беше толкова първичен, че му се беше наложило първо да овладее силата да променя очите си.

В началото беше трудно. С толкова голяма мощ, която хаотично се вихреше в тялото му, беше почти невъзможно да концентрира миниатюрна частица в това да изпълнява дълго една и съща задача. Сега сините му очи прескачаха от грънците към саксиите по первазите, правейки настроението му още по-мрачно — ако срещата с бащата на момчето не минеше добре, всички тези прекрасни растения щяха да свършат като сухи листа, носени на вятъра.

Йеомна спря пред голямата врата в края на коридора и леко стисна рамото на детето.

—Баща ти вътре ли е?

—Не. Баща ми умря. Всички умряха. Хайде да си вървим — то опита да се измъкне, завъртайки се в другата посока.

—Никъде няма да ходим, докато не запозная семейството ти с това което направи. Да гледаш как девойките се къпят е крайно неприлично. И що за език е това? Благодарение на родителите си сега си тук. Покажи малко уважение.

Стъпки зад вратата го накараха да замълчи. Йеомна вдигна глава и се взря в дървената й повърхност, когато нежна женска ръка я издърпа навътре. Закачулена девойка с шапка се поклони ниско и събра ръце в поздрав.

—Какво желаете?

—Трябва да говоря с ... — той присви очи в опит да си припомни името, но такова така и не изникна в ума му. — Водя това дете. Открих го през няколко преки да наднича докато селските момичета се къпят. Казаха ми, че живее тук.

Слугинята въздъхна под пердето скриващо лицето й и сведе глава към детето.

—Той ще ти бъде много ядосан.

Момчето скръсти ръце с издути от гордост гърди.

—Старият не може да ме уплаши.

Слугинята се сви встрани и посочи кръгло помещение с веранда към голяма градина.

—Изчакайте тук.

Йеомна я проследи как напуска по друг коридор и се скрива зад множество кривлочиещи стени. Той бавно огледа мястото и си избра един стол до плетена сламена маса с плодове. Щом се настани, свали мечовете и ги остави до купата.

—Защо не седнеш?

Детето дори не го изчака да довърши за да се покатери на стола.

— Чичо мрази някой да сяда на любимите му столове. Ако ме питат, ще кажа, че ти си ме накарал.

Докато се качваше с пръхтене, малкото му стъпало удари единият крак на масата и тя се залюля опасно встрани.

О, не.

Йеомна успя да хване купата преди да полети във въздуха, а плодовете улави с уста, ръка и мишница. Детето щастливо запляска с ръце и се облегна на стола.

—Колко си бърз! Бих искал да те взема за свой личен слуга, но чичо няма да ми позволи.

Исполинът сбърчи вежди в неодобрение и вдигна масата с крак, поставяйки купата с плодовете обратно на мястото й. Тъкмо беше вдигнал мечовете от пода, когато някой влезе.

—Господарят ще дойде всеки момент.

Йеомна притисна мечовете към гърдите си.

—Благодаря ви.

И така, минутите започнаха да се влачат една след друга. Двамата с детето седяха в голямата зала от двата края на голямата дървена маса. Момчето на няколко пъти поглеждаше към самурая, сетне вадеше и мяташе по някое зърно ориз от джоба си, а Йеомна ги улавяше и прилежно ги слагаше до себе си на масата.

Купчината с ориз беше достигнала размерите на малка кула, когато вратата се отвори и от там се приплъзна странично дебел и плешив мъж, който беше толкова нисък, че на Йеомна му се налагаше да изкриви болезнено врат.

Как беше най-добре да подходи в подобна ситуация?

—Вашият син се беше скрил под пръстта за да наднича как девойките се къпят.

Мъжът се усмихна криво.

—А-Мей ме информира какво се е случило. Седнете, седнете! Нека ви споделя нещо, добри ми господине — дебелият мъж придърпа друг стол от верандата и се настани отгоре му със силно пукане на коленете. — Това дете не е мое. Когато брат ми и жена му бяха убити повреме на войната, трябваше да го приютя у дома. От хорска срама го взех, но от хорска срама скоро ще трябва да го изоставя. Прави ми толкова проблеми, че не мога повече да му давам подслон.

Самураят сключи ръце, а чичото продължи.

—Знам колко ужасно се държи малкият ми племенник и наистина ще се реванширам. Вижте какъв цвят! Опитайте, вземете — мъжът извади бутилка с ликьор изпод яката си и я отвори с уста, изплювайки тапата някъде на двора.

—Съжалявам, но не пия.

—Ама че богохулство! Това ни го праща самата Аматерасу, великата богиня на късмета! Такъв вкус се постига изключително трудно, от мен да знаете. Цяло чудо е някой да ви го предложи току-така.

—Не съм запознат с приготвянето на алкохола, за това не мога да оценя подобаващо честта.

Чичото на детето махна с ръка докато пиеше направо от гърлото на бутилка, и кръстоса крака в глезените.

—Така като ви гледам ми изглеждате странна птица и точно за това имам страхотно предложение, на което със сигурност ще се съгласите.

Самураят повдигна вежди над маската.

—Слушам ви.

— Племенникът ми се нуждае от някой, който да го вкара в правият път. От години търся дойка, която да слуша, но той е толкова некултурен, че прогони всички. Имам пари. Бизнесът ми процъфтява. Само кажете какво желаете за да чиракува при вас и ще го имате.

Йеомна премига объркано.

—Да чиракува при мен? 

—Че какво му е? Дете е.

—Да, но... — той разтри основата на носа си. — Вижте, дойдох само за да се подсигуря, че детето ще получи нужният урок за стореното. Не знам как ви хрумна подобна идея и защо изобщо решихте, че аз съм най-добрият избор за решението на този проблем. Оказвам да отговарям за дете.

Настана оглушително мълчание.

—Пет хиляди юана.

Йеомна тръсна глава.

—Бихте ли повторили?

—Пет. Хиляди. Юана.

Белокосият самурай прехвърли цифрата наум, повтори я, предъвка я с уста и притвори очи за миг.

Като се замисля малкият не е толкова лош.

—Имаме сделка.

Старецът само това и чакаше. Той се изправи и с широка усмивка го потупа по гърба.

—Ха, и това ако не е добра новина! Как се казваш, момче?

—Йеомна.

—Хмм — чичото на детето се почеса по брадичката. — Никога не съм те чувал.

—Никой не е — И слава на Пангу, но се радваше за това повече от малкото дете, което сега скришом си бъркаше в носа с пръст зад гърба на чичо си.

— В такъв случай, поздравления! Сдоби се с чирак. Утре сутрин след изгрев можете да започнете с чирашките си дейности — чичото се изправи, усмихна се под мустак и заситни крачка към друга вратичка, в която Йеомна предположи, че ще се отдаде на бутилката ликьор.

Оставаше само да разбере какво щеше да прави с детето.