18 | 貓 Котка

Си Янг не можеше да възприеме с каква лекота Йао беше отпратил мъжът, когото беше заплашил да убие, и то не по какъв да е начин, а изтръгвайки сърцето му за да го подържи в шепи. Докато се отдалечаваха през рамо наблюдаваше как Уей Сун отива да отвори кладенеца за своите приятели и им помага да се изкачат.

Цялата случка със смяната на формата на Син Йао и огромната мощ която притежаваше смазваха ума й с тежестта си. Тя вървеше до него, но беше толкова далеч духом, че по-скоро беше бродещ дух, отколкото човешко създание. Сега, когато имаше време да огледа внимателно лицето му въпреки болката във врата си, нещо в нея потръпна — дали беше от черните кожени ботуши или гъстите ресници, или от това как говореше? Беше ли бил същият преди да разкрие формата си, или едва сега показваше истинската си същност?

Крачките му бяха все така бързи както в младежката форма и на Си Янг й беше дори по-трудно да смогва на огромните му крака.

— Знаел си за чадъра ми през цялото време.

Да каже нещо такова след всичко случило се през последните няколко часа беше наистина глупаво. Тя го знаеше. Виждаше го. Усещаше го още преди да си отвори устата, но какво можеше да каже? Какво трябваше да каже?

Син Йао се усмихна криво. Имаше същата широка и бяла усмивка като младежът за когото се беше представял, но  чертите му бяха много по-изразени и мъжествени.

На колко години е наистина?

— Да, знаех за него от самото начало.

Тя разтвори ШиШи над главата си, а чадърът се прозя шумно. Беше чул всичко и повече нямаше смисъл да се преструва.

Йао забеляза, че Си Янг се взира твърде внимателно в лицето му и извърна глава, намествайки златните гривни, продължаващи от китките до лактите му.

— Колкото и да ти харесва тази ми форма, тя привлича прекалено много внимание.

Си Янг кимна в съгласие. Той не беше сигурен дали тя изобщо осъзнава дързостта си, но се забавляваше н вниманието й. Мускулите му се издуха когато скръсти ръце пред гърдите си със злобно ухилване.

— Ще глътнеш някоя муха. Затвори си устата.

Си Янг докосна устните си с върховете на пръстите си, но ШиШи я защити:

— Хей, недей да лъжеш! Моята Си Янг не те зяпаше. Ха, що за самочувствие само!

Младото момиче засрамено сведе глава.

— Извинявам се. Майка ми години наред ме е учила, че е грозно да гледам така хората.

Йао изсумтя.

— Аз не съм човек, но е истински досадно.

ШиШи изхъмка замислено.

— И като сме на темата... — започна чадърът. — Какво си ти всъщност?

Син Йао повдигна рамене, заигравайки се с обицата си. На Си Янг обаче не й убягна, че той избягваше да я погледне в очите.

— Мъж.

О, това изобщо не можеше да се оспори!

Дори ШиШи премига сконфузено, несигурен как да продължи с този разговор. Нима можеше да накара Йао да признае, че е излъгал? Си Янг се страхуваше от мисълта, че ШиШи можеше да се заяде дотам, че да пожелае доказателство, затова побърза да смени темата.

— Защо прие тази форма?

Йао я погледна с крайчеца на окото си.

— Когато се разконцентрирам отпускам силите си повече, от колкото е необходимо.

ШиШи си пое дъх през зъби.

— Си Янг, той ще ни избие докато спим! Трябва да бягаме! — чадърът се разклати в ръката й, сякаш наистина обмисляше бягство.

Си Янг въздъхна и го потупа по дръжката, сетне намести торбата на гърба си.

— Сигурно ти е много скучно, че да си губиш времето с мен. Мястото на създание със сили и възможности като твоите не е тук.

Тя усети как температурата се понижи и вдигна глава, търсейки очите му. В котешката им зеница видя горящ пламък, способен да я превърне в носена от вятъра купчина прах.

— И къде мислиш, че е мястото на създание като мен?

Тя отвори уста за да опита да оправи недоразумението, което беше създала, но точно тогава висока фигура с меч на гърба си изтича към нея и с широка до ушите усмивка се намеси в разговора им.

— Гоня ви от цяла вечност. Ах, стар съм за такива усилени физически натоварвания! — оплака се генерал Куа, изтривайки несъществуваща пот от челото си. — Малко дочух разговора ви и искам да кажа, че мястото на такъв мъж като теб е като пазител в двореца. Не ми се мръщи, исполине! Такава прекрасна дама до теб заслужава достойно внимание.

Той закачливо намигна на Си Янг и деликатно преметна ръка през рамото й. Тъй като беше с гръб, тя пропусна подскачането на вената върху челото на Йао. Гигантът се пресегна и стисна китката на генерала, карайки го да изохка от болка.

— Ревност ли надушвам? — повдигна вежда Фу.

Си Янг размаха ръце пред зачервеното си лице.

— О, не, не, между нас няма нищо! Йао просто ме съпровожда до императорският дворец, това е.

Самураят изпухтя.

— Това ли е името на този нацупен мъж? Колко очарователно!

Си Янг потрепери от новата студена вълна, понижила осезаемо температурата.

— В името на моят спътник няма нищо смешно.

— Да, да, права си, мис. — той се поклони почтително и когато е изправи, изражението му беше на улично кученце. — Ще има ли място във вашата скромна група за още двама мъже?

Си Янг се сепна.

— Какво?

Йао изръмжа:

— Тръгвай веднага, преди да съм изгубил търпението си. Онези дни с безликата жена и малкият досадник ми бяха достатъчни.

— Но моят спътник няма с нищо да ви навреди. Той е...

Изведнъж иззад Фу скочи пъргав котарак, който запристъпва безстрашно към Йао и започна да мърка до крака му.

Високият мъж присви очи срещу животното с такава настойчивост, че Си Янг се притесни да не запрати с ритник котката право в Небесния дворец. За нейно изумление той потупа крака си и остави котаракът да се изкачи на широкото му рамо, отривайки буза във врата му.

— Чудо на чудесата, Мао те харесва! — Фу се улови за корема и се засмя от сърце. — Жив да не бях!

Си Янг и ШиШи се спогледаха объркано.

— Какво му е толкова странно? — попита начумерено чадърът.

Генералът се подсмихна, подновявайки крачка.

— Означава, че ни е писано да бъдем приятели. — после по-тихо за да го чуе само Си Янг добави. — И че Йао е чудовище, защото Мао никога не е харесвал хора.

,,Наистина — очарователно." помисли си Си Янг.

a/n Sant Anel: Забавен факт е, че превеждам заглавието последно и след като реших, че Пон не е хубаво име за котката на Фу, му дадох името Мао, от ,,мяу". Едва след превода видях, че 貓 (символът за котка на китайски) всъщност се чете Мао.