19.2 | 受賄 Подкуп

Обратно в дървената колиба Йао свали мократа си роба и запретна ръкавите на туниката си, след което под уплашеният и притеснен поглед на ШиШи се погрижи да свали подутината от удара и да почисти водата от пода. Не мина дълго, преди разгневен от писъците на Касаобакето да не докосва стопанката му, се принуди да използва повторно магията за заглушаване.

Когато кожата на Си Янг започна да възвръща нормалният си цвят под нащърбените белези, Йеомна  все така преобразен в тялото на младеж, изпъна дългите си крака върху стола до огъня.

— Само посмей да кажеш нещо от видяното. — погледът който хвърли към ШиШи накара чадърът да преглътне тежко. — Добро момче.

Той притвори очи с доволна крива усмивка на лице.

За огромна сила като неговата да накара дрехите да изсъхнат беше детска игра, но тъй като изпитваше наслада от мисълта да дразни Си Янг, остави мократа туника да виси отстрани на хълбоците му и вдигна ръка, за да свали въженцето придържащо косата му — остави мокрите кичури да се стелят по раменете, докато спокойно се излежаваше на припек.

Може би обстоятелствата не са толкова лоши, помисли си.

Наистина, трябваше да търпи преродената Фан Ли, котка, говорещ чадър и самурай който се наслаждаваше да се преструва на гейша, но поне можеше да остане насаме с мислите си за момент, вместо да слуша непрестанните предложения на лъжци и убийци, опитващи се да си уредят място в челните му редици.

Йеомна вдигна ръка за да разтрие челото си, когато почувства раздвижване във въздуха. За момент остана неподвижен, несигурен дали желае изобщо да я погледне в лицето, но после осъзна, че не продумва нищо и надникна между пръстите на ръката  закриващи очите му.

Си Янг още спеше.

Дългата й до гърдите черна коса закриваше половината лице, оставяйки част от извитите й като на сладкопойна птица очи да шарят с ресници. Той знаеше, че под тези клепки се крият две черни езера, проницателни и уплашени от света. Си Янг не беше напълно същата Фан Ли която той познаваше. Беше го забелязал през годините в които следеше как расте, но сега, когато прекарваше толкова време с нея можеше най-сетне да забележи разликата.

Като Фан Ли, Си Янг беше дръзка и готова да се впусне във всякакви приключения. Нейната весела натура и красиви черти приковаваха вниманието на минувачите и хората се радваха на младостта, с която красеше живота им. Малките цветя които кичеше в косите си също ги нямаше. Нямаше ги и усмивките, които раздаваше на животните в гората преди още да ги е видяла. Преродената Фан Ли се страхуваше дори от собствената си сянка — мислите й често смрачаваха доброто й настроение, а тревогите бяха образували тъмни кръгове под очите й. Липсата на сън се виждаше в тромавите крачки с които се движеше денем и в забавените реакции, с които вършеше обикновени ежедневни задачи.

От една страна изпитваше задоволство да я вижда как страда; все пак неговата най-висша цел в живота и хилядите години страдание беше да измъчва грешниците, но от друга — онази, която се питаше за странните обстоятелства относно предателството й, — не му даваше мира.

Той се улови, че дори сега мислеше дали температурата в стаята не е прекалено висока и дали завивките не бяха прекалено груби. С разочарование към себе си кръстоса крака и притвори очи, унасяйки се в плитък сън.

Вероятно бяха изминали само няколко минути, когато тъничък женски глас наруши тишината:

— Съжалявам, че съм толкова непохватна.

Той сдържа импулса си да изръмжи и отвори едното си око.

— Знаеш ли, когато мълчиш си много по-приятна компания. Може би ударът в пода е бил за добро.

Младото момиче се изкикоти, но смехът й секна когато тихо изохка от болка и внимателно постави ръка на тила си. Тънките й пръсти преминаха по мястото на удара, докато очите й го гледаха объркано.

— Куа Фу те е сложил за мой тъмничар?

— Не.

— Тогава защо си тук? По реакцията ти преди да излезеш реших, че никога не би се върнал.

Той изпъшка и се изправи в стола, примирявайки се с обстоятелствата.

— Ако зависеше от мен, нямаше да бъда. Просто не искам сестра ти да умре, само защото не си й занесла противоотрова.

Си Янг се напрегна, ала после въздъхна с облекчение.

— Благодаря ти.

Да лъже не беше трудно. Всъщност, беше най-лесният начин да избегне директен отговор. Незнайно защо, но да използва този подмолен подход му се струваше много по-лесно, отколкото да признае, че се е погрижил за нея.

Отново.

На ядосаното му свиване и разпускане на пръсти Си Янг повдигна въпросително вежди.

— Притеснявам ли те? Спокойно можеш да си тръгнеш ако е така.

Той отпусна ръка обратно върху стола и й отправи самодоволна, демонична усмивка.

— Ни най-малко. — отвърна. — Колкото и да си досадна, винаги бих предпочел гола жена в леглото си пред мъж преоблечен като такава.

— АХ ТИ! — хвърли се Касаобакето от перваза и се пльосна по лице върху пода.

Може би беше допуснал грешка, като беше вдигнал магията за мълчание.

Йеомна потисна смеха си — ако този бивш монах знаеше с кого разговаря, щеше бързо да съжали за думите си.

На няколко крачки от ядосаният чадъф, преполовяващ пълзейки пътя към босите му крака, разфокусираният поглед на Си Янг се проясни и тя ахна, осъзнала намека зад думите му. Младото момиче притисна одеялото към тялото си и дори го издърпа над главата, правейки жалък опит да се скрие. Тъй като завивката беше къса, малките й стъпала се показаха от другият край и Йеомна премига изненадано, преди да извърне лице.

— Стани и се облечи. Кълна се в честта си, че няма да надничам.

— Каква ти чест! — озъби се чадърът, захапал края на леглото за да се добере до Йеомна. — Само да те докопам и ще те науча аз!

— Къде ти е колана? — прекъсна го Си Янг.

— О, това ли? — престори се на изненадан младежът. — Попитай твоят приятел гейша.

Този отговор накара дори устатко като ШиШи да се задави.

— Ще ти се доверя. — каза несигурно Си Янг. — И за двете.

Мъдро решение, помисли си развеселено Йеомна.

— КАКВО? КАК МОЖЕШ ДА СЕ ДОВЕРИШ НА НЕГО? ТОЗИ... ТОЗИ... ЪГХ! Чу ли го какво ти каза? Този демон иска да спи с теб! В едно легло! Твърде си млада за да ти кажа какви неща може да ти стори. О, Си Янг, защо никога не ме слушаш...

Йеомна се засмя тихо от мястото си. С лице към заскреженият прозорец, той гледаше как Слънцето се скрива напълно зад хоризонта и прави път на тъмнината. Езерото на Бялата змия с което беше известен Таоли започваше да искри по плитчините.

Йеомна присви очи срещу мърдащите се сенки на дъното, в същия миг, в който един от водните демони изплува от водата и се удари в прозореца.

Си Янг и ШиШи мигновено престанаха да се карат и едновременно затаиха дъх. Йеомна можеше да чуе оглушителното тупнете на сърцето на момичето, сякаш биеше до ухото му.

— ЩЕ УМРЕМ!

— Успокойте се. Водните духове няма да ви докоснат.

— Така ли? И защо си толкова сигурен?

Йеомна хвърли надменен поглед към Касаобакето, изкушавайки се да заяви, че той ги е създал, но вместо това рече:

— Платих им.

Явно ШиШи го разбра погрешно, защото отново започна да се паникьосва. Очите му бяха като големи бели чинии, а устата му трепереше като духан от вятъра лист.

— СИИИ ЯЯЯЯНННГ, ТОЙ Е ПЛАТИЛ ЗА ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ НААССС!

A/N Sant Anel: Мина много време, но аз отново съм тук. Да не помислихте, че с Йеомна е свършено? Помислете пак!
Очаквам много коментари за да наваксаме с пропуските! Не забравяйте да следите за нови глави и да гласувате, ако книгата ви харесва.

A/N 2. — Искам непременно да благодаря за прекрасният фен-арт на etta_iv , която оправи един от най-мрачните ми дни през последните три седмици! Ти си истинско щастие, което успя да озари най-точният миг! Това беше първият фен-арт на ,,Yeomna" и особено на Си Янг. Завинаги ще остане в сърцето ми и окачено на стената ми, където да мога да му се наслаждавам години наред! ♡♡

ако използвате, споделяте или показвате някъде творбата, дайте кредит на автора

etta_iv