Уонхо и Хьонгуон се събудиха в обятията си. Днес навършваха месец откакто са заедно. Те се чувстваха толкова завършени, когато са един с друг. Уонхо събуди Хьонгуон с любяща целувка.

- Хей миличък, честит ни един месец. - Уонхо се усмихна срещу кожата му и го прегърна. Хьонгуон изпищя, докато се протягаше, а Уонхо се засмя и прикри ушите си.

- Хьонгуон! За какво беше това? - каза той с насмешка. Хьонгуон се протегна и издаде силен стон. - Трябваше да се разтегна. - Той се усмихна на Уонхо, а Уонхо се усмихна, целувайки устните му.

- Какво искаш да правиш днес, бебе? - попита Уонхо, като се изправи, но Хьонгуон го дръпна назад в ръцете си, прегръщайки го като коала.

- Хьонгуон? - Уонхо попита, докато бе хванат в капан в ръцете на своята половинка. - Не искам да правя нищо друго, освен да те прегръщам цял ден. Искам да лежа в леглото и да гледам филми с теб и да поръчаме пица. Просто искам да бъдем себе си, а не някаква префарцунена среща, която ще имаме. Харесвам ни такива. Самите нас. - Уонхо се разсмя и се обърна, този път прегръщайки Хьонгуон.

- О, скъпи, няма какво повече да искам на този свят, от това да те имам в прегръдките си.

✿ end ✿