Нека попаднем под звездите,
да се стопим в нощите.
Само ти и аз, когато настъпи вечерта.
Само ти и аз, когато изчезне и света.

Тогава всичко ще се промени,
вероятно ще ме заобичаш ти.
Но дотогава аз ще съм поредната играчка,
поредната измамена глупачка.

Но и това ми стига, стига да сме двама.
Това ме устройва, стига да знам,
че двамата ще полетим към рая,
ще усетим цикъла на безкрая.

Но това е поредната красива лъжа,
изплетена, за да се изгубя аз.
Оплетох се в чувства и игри,
мъчно ми е да дишам дори.

Но предполагам, че това е краят на нашата игра -
и двамата знаем, че ти победи.
Въпросът е - как напред да продължа,
когато мракът твоето име шепти.