Не се коси, а просто бягай.
Тичай, поглед назад не мятай.
Остави спомените там, където трябва да са,
не им давай право на собствен глас.

Защото те ще те следват навсякъде,
ще изпълнят дори щастливите ти мигове.
Ще се видиш един ден сломен и унил,
нос в забравените чувства забил.

Не позволявай на миналото за гърлото да те сграбчи,
не искаш и в настоящето ти да крачи.
Ти си по-силен от всяка повеля,
по-смел и от всяка грешна намеса.

Знай, че трябва да продължаваш да вървиш,
колкото и желанието ти да те дърпа назад.
Помни, че миналото няма как да има шанс,
когато се бориш за своята съдба.

Стъпка по стъпка своята история пишеш,
сълзите горчиви посред нощ бършеш.
Но със сърцето си чувстваш,
че цялата болка си заслужава.

И един ден спомените в миналото ще оставиш,
някой някъде ще ги пази.
Но първата крачка е винаги трудна,
когато спомените ти всяка вечер те държат будна.