Сега и тук,
глух звук.
Утре е минало,
отдавна свършило.
Днес е бъдеще,
което мъртво е вече.
Денят залязва,
слънце не изгрява.
Тъмно е
навсякъде.
Къде отиде
светът суетен?

Новото начало,
обещано,
оказа се лъжа.
Отново бяхме
излъгани,
подлъгани
да вярваме
в едно бъдеще,
което нямаше развитие.

Но в сънищата,
тъмни, гъсти,
виждам светлинката
на плахите надежди.
Виждам спасителя ни
горд и величествен
да пристъпва
бавно,
плавно.
Но знам,
че той ще ни спаси,
че ще върне
светлината
в злокобния ни дом.
Че ще заличи
всичката злина,
която светът ни причини.

Затова продължавам
да бродя
из трънаците
болезнени и
кървави.
Не спирам
да вървя,
да вярвам
в загубеното бъдеще,
което оказа се илюзия.
Но създадена
съм за вяра
свята.
В мен тече надежда
плаха.

Бъдещето
мъртво е,
а утрешният ден
е все така злокобен.
Но вярата ще ни спаси,
ще се измъкне ний
от пастта
на звяра.
Ще достигнем края.