Умирам с надеждата за нов живот.
Искам да се преродя наново.
Света от друга точка да погледна,
да спра душевно да умирам.
Мрака в себе си да погреба,
защото не искам вече ден след ден да се моря.

Но дълбоко в душата си аз знам,
че отдавна животът ме напусна.
За друга облага отсега насетне да живее,
по чуждо щастие да милее.
Съвсем сама съм в този късен час,
разхождам се по пустия булевард.

Звездите светят тъй сумрачно,
събрани на една дъга.
Никоя от тях не ме гледа вече свидно,
сама съм в своята тъга.
Надеждата отлита като птица,
отива си светлината мила.

Срещам по пътя си чужди лица,
но с тях близост чувствам аз.
Вероятно приятели преди време сме били,
но сега сме непознати в свои води.
Думите са вече остриета с два върха.
Как успяхме да стигнем дотука?

Въпросите повече са, отколкото отговори има.
Едва ли някой ще ми помогне от тъмата да изляза.
Цял живот заедно сме вървели,
а сега се пръскаме по чужди предели.
"Сбогом" е моето последно спасение,
"Сбогом" мое съществуване.