Подлъгани
Оголи ме, съблечи ме пласт по пласт,
това е нощ на свян и грях.
Искаш ме така, както слънцето преследва луната.
Желая те повече, отколкото робът мечтае за свободата.
Удави ме в женост и ласки,
облей ме в слънчеви лъчи.
Вече сме едно, скъпи,
което никой не може да раздели.
Танцуваме под лунна светлина.
Стъпка напред и стъпка назад.
Всичко би било прекрасна картина,
ако не беше една грозна фантазия.
Знаем, че утре ще дойде,
ще ни залее като приливна вълна.
Копнеем по въображаемо бъдеще,
докато правим крачка назад.
Назад към миналото се връщаме,
там откъдето започнахме.
Так където усмивката беше истинската.
Където бяхме диви до полуда.
Но въпреки това продължаваме напред,
мислим си, че всичко ще е наред.
И забравяме за реалността,
докато убиваме любовта.
Стъпка напред и стъпка назад.
"Обичам те" - прошепваме на вятъра.
Звучи истински, реално и магично.
Но ние сме просто едно счупено огледало.
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top