Пъстокрила пеперуда прелетя над разрушения ни град,
мина пред погледа ми на каданс.
Беше толкова голяма и красива.
За първи път видях надеждата ни свидна.

Разбрах, че светът не е само прах и смърт -
че някъде зад всички трупове крие се и мъст.
Че може би светлината все някога ще изгрее,
че е време и тъмнината да залезе.

Гледах като омагьосана тази пеперуда
как носи светлината върху своите крила.
Разпръскваше я със сила цветна
и забравих за миг за реалността.

Повярвах, че можем да победим,
че бъдещето си наново ще съградим.
Но това беше една красива измама,
дете на поредната наивна самозаблуда.

И докато разхождах се из руините,
и гледах през очите насълзени,
видях пеперудата и нейната светлина,
угаснали във вечността.

Пеперудата с изгорените криле
беше загубила душата си сред ветровете.
Вече беше станала част от нас,
част от земята и прахта.