Умора заслонява бледи очи,
сгуши се в ръцете ми ти.
Нека тишината ни обгърне,
целуне ме, слънце мое.

След теб остават само сенки,
просто спомени далечни.
На устните ми сладко горчат,
словата ти като огнен печат.

Клеймото ти ще ме мъчи вечно,
но то е тъй красиво, нежно.
Гледам го как всеки ден расте
и знам, че един ден всичко ще е наред.

И минават месеците бавно,
отлитат сезоните омайно.
И споменът за теб избледнява,
докато лека-полека остарявам.

Един ден ще се срещнем,
много далече оттук.
И тогава ще знам,
че любовта ни бе просто жежък мак.