Моите отрязани криле, моите надежди
падат върху горещата земя.
Моите отрязани криле, мойте грешки
поредните сълзи на този грях.

От тялото ми кръв се стича, назидание, смъртоносен бич.
Трябва болката да изтърпя,
защото пред всички съгреших.

Горчиви сълзи аз изплаках,
но крилата ми са все така отрязани.
Колко дълго трябва грешките си да изплащам,
за да върна крилата на гърба си?

Може би прошка аз не заслужавам,
защото твърде злочесто съгреших.
Но без своите крила не мога да живея,
не мога на живота да погледна с други очи.

Може би смъртта е изходът ни пръв,
може в друго тяло аз да се родя.
Но повече болката не мога да търпя,
да гледам червената си кръв.

И сам-сама себе си пробождам
и падам до отрязаните си криле.
Смъртта ме със своята милувка целува.
Ах, нека ме отнесе синьото небе.