Унищожителят на светове стои пред теб,
гледа те право в гневните очи.
Дразни те, насмешливо се разхожда,
напомня, че вече си във клопка.

Иска той да те накара да коленичиш,
но ти си силна и никога не губиш.
И той знае, че волята ти не може да сломи,
защото си непреклонна личност ти.

И изправяте се един срещу друг -
два свята на разруха и мъст.
Нямате нищо останало в душите,
но още малко ще се хванете за косите.

Мразиш го и той теб - гледате се на кръв и смърт.
Той знае, че няма да се предадеш,
нищо, че вече поробил те е
и очаква без воля да останеш.

Но ти си от кралско потекло,
а кралиците глава не скланят.
Дори във въздуха да замирише на мъртвило,
все така гордо ще стоиш, както всичките кралици правят.

Но той иска душата ти да вземе,
да я присвои и със нея да се окиче.
Но не знае, че имаш дупка за сърце,
че и да бръкне, само чернота ще открие.

Вероятно и двамата в дълбока заблуда ще затънете,
един от друг насила ще вземате.
Но въпросът е докога за вземане ще има?
Докато ще можете да се обгръщате със нея?