От Бог той се принизи до идиот.
Беше на върха, а сега е нищо.
Колелото на живота се върти,
прекарвайки ни през различни фази.

В единия момент си могъщ и с власт,
а в следващия просиш и търсиш милостиня.
Някога бил си на върха,
а сега си поредната жалка картина.

Имаше всичко, нали?
Пари, власт, жени.
Но идва момент, в който разбираш,
че истинността от живота ти е изтекла.

И час подир час всичко се пилее,
не виждаш смисъл в живота вече.
Щастието е било лъжа,
погълнато от поредната пачка.

И той загуби всичко със замах,
защото да си Бог не е поносима задача.
Беше продал себе си за поредното лице,
за поредната маска, надената върху кървави сълзи.

Отдавна вече не бе същият,
огледалото казваше всичко.
Искаше да избяга от това мъчение,
което изпиваше го целия.

Но гласовете ставаха по-силни,
ума му на парчета разкъсваха.
Кървави сълзи не спираха да се изливат
от дълбочината на най-голямата му скръб.

Беше Бог, а сега нищо,
защото няма семейство, приятели, дом.
Може само за спасение да се моли
в този неприветлив, зловещ свят.