Как да превъзмогна теб
и това мъчително привличане?
Как от чувствата си аз да се откажа?
Как да махна от сърцето си таз стража.

Кажи! Не те ли боли сърцето?
Не искаш ли да си издереш лицето?
Не чувстваш ли стягане в гърдите?
Не чувстваш ли болката в очите?

Беше толкова мила, внимателна, грижовна,
но сега липсва връзка между нас.
Кажи, как да върна времето назад
и грешките свои да поправя?

Боя се, че краят иззад ъгъла се задава,
виждам го към нас да приближава.
Вероятно загубих те заради своята лековерност,
но на теб ти липсваше човечност.

Двете търсехме невъзможното у другата
и загубихме не само себе си, но и вярата.
Вярата в бъдещето тайно,
в настоящето издайно.

Може би вече е явно, може би предначертано,
но пътят ни зад ъгъла приключва.
Там, където срещнахме се преди години,
там, където посяхме свои рими.