Сред глупци живея аз,
търпя хули и нападки.
Светът несправедлив е, да,
и ми се иска всичко да се свърши.

Чувствам се неразбрана или аз недоразбирам.
Не знам що да сторя, за да може думите ми смисъл да придобият.
Грешката в мен ли е, или просто така ми се струва?
Защо мислите ми с на другите не съвпадат?

Гледам как светът откъм грешната страна се върти,
гледам как всичко към Ада върви.
И все още въпроса си задавам -
права ли съм или греша?

И въпреки това чувствувам, че има нещо гнило.
Само на мен ли така ми се струва
или хората правят нещо нередно?
Или аз съм тази, която съгрешава?

Но умора ме наляга заради борбата с хората.
Да преследваш справедливостта не е постижимо,
а мойта душа е крайно ранима.
И не виждам подходящ изход.

Затова ви казвам последно "сбогом".
Ще се срещнем на друго време и място,
където всичко ще е различно.
Където няма да има правилно или грешно.