Слънцето и луната срещат се в огнен сблъсък,
хиляди искри се разхвърчават.
О, тя усеща по кожата си този жежък камък.
Какво ще стане, ако ги разобличат?

Не знае, но не я и интересува, когато целува тези устни.
Няма нищо по-ценно и дълбоко на света
от това да се чувстваш обгърнат от мекота
и да лежиш в нечии прегръдки нежни.

И въпреки това е грешно, защото е забранено.
Те са две грешници на своя род,
които намират утеха в своята любов.
О, защо животът е толкова лош, суров?

Тя не се притеснява за себе си,
а за своята любима с тъмните очи.
Би умряла за нея, стига да я спаси.
Стига тя своя живот да продължи.

Но съдбата е коварна, с безмилостна си ръка.
Моли се любимата ѝ да пощадят,
но никой не чува воплите ѝ скръбни,
никой не отразява молбите ѝ безспирни.

Любимата ѝ пада с вик върху прашната земя,
давейки се в кръв и ридания.
И двете искат другата да спасят,
но това е една невъзможна мисия.

Вероятно в Рая ще са те свободни,
вероятно там ще бъдат те щастливи.
На Земята над главите им тегнеха само катастрофи.
Но каквото и да стане, ръцете им ще бъдат сплетени.