В тези ми ти тъмни очи
отразяват се слънчеви лъчи.
В тези изгубени очи
откривам аз своите мечти.

Едни такива, ненадеждни, мъчни,
сътворени от безпомощните ни
ръце.
Точно в тях намирам утеха и мир.
Те ми дават цялото необятно небе.

Просторът крие се в тях
и взор от тях не мога да откъсна.
Те са моят вечен бряг,
една красива, падаща звезда.

Приканват ме със своята милувка
да остана, да спра да бягам.
И аз искам те да станат моят пристан,
да ме вземат в своя плен.

Искам от моя затвор да ме спасят,
защото лутането няма край.
Нека да ме грабнат във прегръдка
и да знам, че намерила съм своя рай.

О, тези две очи, сладки като дъх.
Желая да потъна в тях
и очи никога да не отварям.
Защото знам, че близо съм до тях.