В продължение на няколко секунди в залата се възцари неловко мълчание.Елфическият принц се взираше с непроницаемо изражение в краля. Седеше в стола си с изправен гръб. Кожата му бе светла и на светлината от високите прозорци приличаше по-скоро на статоя, отколкото на човек. Лицето му излъчваше древно спокойствие, което никой смъртен не би могъл да притежава, а тъмносините му очи не се откъсваха от тези на краля. Сякаш факта, че се намиира на заседание с заклетия си от години враг, бе просто една подробност от ежедневието му. Беше облечен в кожена брония с изкусна елфическа изработка, а дългата му сребриста коса бе вързана на конска опашка.

Генералът му, Ерен, бе пълната му противоположност. Сякаш гледах две страни а една монета. Бе облечен в бронята си от драконова стомана и даже през нея можех да видя как са се напрегнали мускуите му. Кожата му бе с лек загар, а късоподстриганата му черна коса и острите черти на лицето му му придаваха една по-неубоздана красота. Челюстите му бяха здраво стиснати, а златните му очи се стрелкаха и проследяваха всяко движение в стаята. Приличаше на хищник пуснат в клетка със зайци.

Наблюдавах ги преценяващо. Не изпусках никой от двамата от очи. След секунда принц Верон се наведе напред бавно и опря ръце на масата. Инстинктивно докоснах с пръсти едно от остриетата в ръкава си и се приблиих една крачка към краля. Единствено очите на генерала ме проследиха и се задържаха преценяващо на качулката ми, под която бях убедена, че не виждаше нищо. След което бързо го отмести и фокусира вниманието си върху краля. Гласът на елфическия принц изпълни залата:

- От години държавите ни са във вражда. Бях изпратен при вас лично по нареждане на моя баща, краля на Лисания, за провеждане на мирни преговори между двете ни страни. Искам също така да ви благодаря, че се съгласихте да ни изслушате и за оказаното ни гостоприемство.

-Няма нужда от излишна учтивост.- махна нехайно с ръка чичо ми- Говори по същество, принце.

Генералът изгледа ядно краля за думите му, но принца остана безчувствен. Досущ като статоя.

-Разбира се. Нека да не губим от ценното ви време.- каза стегнато

-Тогава нека да поставя на масата моите изискваня към вас.- каза чичо ми и се облегна назад в стола си- Искам пълен търговски обмен между страните ни, без вносни мита. Без значение дали е по суша или с флот.

-Търгоски съюз ще бъде сключен, но не може да се премахнат митата. Ще се допитам за евентуалната им стойност с баща си. Дотогава не мога да ви гарантирам нищо.

-Добре. Ще го говорим на следващото заседание.

Двете страни започнаха да обсъждат подробностите около сключването на примирието. Сякаш присъствах на спор между деца, всяко от които се опитва да заграби повече бонбони от другото. В продължение на час двете срани вече бяха приключили с търговските въпроси. Краката ми бяха започнали да се изморяват от седенето права, но не им обръщах внимание, а стоях нащрек.

-Също така очаквам и военнен съюз.- каза стегнато краля и се наведе отново напред

-Обяснете, какво имате впредвид.-каза принца непроницаемо

-При евентуално нападение искам пълна военна подкрепа за страната си. Също така при военни дествия от моя страна искам да ми бъдат изпратени подкрепления, които да се подчиняват на моите команди.

Принца се взираше сериозно в краля.Задържа погледа му, без да каже нищо, а лицето му дори и не трепна. Секундите не течаха отговор не последва.

-Какво? Да не би да не сте съгласен с условието ми?- усмихна се иронично чичо ми

Верон не откъсна поглед, не трепна, сякаш се бе вкаменил. Когато заговори, отговорът му изгърмя в тишината.

-Войните на Лисания никога не биха и никога няма да служат под едно знаме с крал като вас.

Всички погледи в залата бяха насочени към принца. Аз самата бях изумена от думите му. Възхитих се на смелостта му, при положение, че се намираше в изключително неизгодна позиция, заобиколен отвсякъде от враговете си.

Настръхнах, когато тишината бе прекъсната от ледения смях на краля. Сега всички погледи се извърнаха към него.

-Вие елфите, наистина не си поплювате. - иронично каза краля и потърка брадата си- Следващия път ще обсъдим отново подробностите.

Верон не откъсваше поглед от краля. Генералът до него обаче се бе изпънал като струна. Бях убедена, че едва се сдържаше да не извади меча си.

-Имаш ли други изискваня, принце?- ледените очи на краля го изгледаха преценяващо.

Ето го. Момента, в който краля бе пуснал стръвта, с надеждата рибата да клъвне. Бях убедена, че ще поискат обратно изгубената принцеса, която толкова много искаха да върнат обратно удома. В гърдите ми сякаш нещо се бе свило, докато чаках отговора им. Чичо ми бе наклонил глава и чакаше също думите на принца.

Верон се изправи в стола си и задържа погледа на краля, след което проговори:

-Целта на този съюз е да е дълготраен. Затова моето изискване към вас е да бъде укрепен чрез брак.

Застинах на място. Взирах се невярващо в принца, а ръката ми инстинктивно се сви в юмрук. Краля се изправи в стола си и погледна замислено елфа, а лордовете започнаха да си шепнат притеснено. Очите ми не изпускаха елфа, който изчака лордовете да затихнат преди да пробължи.

-Ваше височество, вие имате дъшеря, която е навършила пълнолетие. Съюз между по-малкия ми брат Артер и принцесата би бил благополучен за мира между двете ни страни.

Краля замислено потърка брадата си. Но знаех, че идеята хич не му допадаше. Той сбръчка чело и заговори:

-Принцеса Лия вече е обещана да се омъжи за принц Питър от Северното кралство.

-Разбирам.

Сърцето ми биеше толкова бързо, че имах чувството, че ще разкъса гърдите ми. Този разговор хич не ми харесваше накъде отива.

-Като бъдещ крал принц Адриян може да се ожени само за принцеса, а доколкото знам, принц Верон, вие нямате сестра.- продължи краля като понижи глас- Поне не и жива.

Косъмчетата по врата ми настръхнаха, когато краля изрече последните думи. Въздухът между двете страни се нажежи. Нещо в погледа на принца се бе пречупило за секунда, а генералът до него сви гневно ръцете си в юмруци.

Изчезналата принцеса на Лисания. Преди първата си среща с елфите изобщо не бях и чувала за принцеса Елин. Бях изучила историята на всяка една държава, знаех всяко царсто семейство и всички негови членове, но никога...никога не бях и чувала за принцесата на Лисания. Или тя бе мистерия и никой не знаеше нищо за нея, или на мен нещо ми убягваше. Любопитството ме човъркаше отвътре. Трябваше да изнамеря повече информация за нея. Това щеше да ми помогне да изкопча каквото мога от елфите.

Мълчанието бе прекъснато от гласа на господаря ми:

-Но има и друг наследник с царска кръв в двора ми, макар и не пряк наследник.

Сърцето ми пропусна един удър.

Принцът погледна сериозно краля в очите, давайки му знак да продължи.

,, Мамка му! "

-Лейди Селест , дъщеря на покойната ми сестра Изабел. Баща и бе лорд Бекет, лорд на западен Толс. За нещастие племенницата ми остана сираче след пожар в имението им. Оттогава е в двора ми.

Бях спряла да дишам, докато слушах собствената си история. Кръвта във вените ми се бе смразила. За миг просто бях спряла да мисля адекватно....Нима краля се опитваше да уреди брак между мен и някой елф!? Това бе невъзможно. Та аз бях неговата сянака. Не можеше просто така да ме омъжи и прати в друга държава, нали?! Гняв изпълни цялото ми същество. Никой нямаше право да определя съдбата ми. Аз нямаше да се омъжа...знаех това пределно ясно и от доста време насам.

-Щом не е изцяло от кралско потекло не би могла да се омъжи за принц Артер. -отвърна елфическия принц - Но би могло за благородник.

-Кой предлагате, принце?

Захапах вътрешността на бузата си, а по езика си усетих металическия вкус на кръвта. Яростта бучеше в мен като ураган, който просто часкаше момента да бъде отприщен. С гняв във очите проследих как Верон и генерала му си размениха бързи погледи, след което принцът кимна и заговори:

-Моят доверен генерал Ерен е отличен военнокомандващ и наслердник на едно от най заможните семейства.

Краля се усмихна леко, сякаш кроеше някъкъв план, а аз вътрешно си представях как го удирам жив.

-Значи е решено господа.- заключи той накрая и се изправи на крака- С това закривам днешното заседание. Принц Верон, утре ще продължил с детайлите. А сега моля да ме извините.

Негово величесто без да казва нищо повече се насочи към вртата, а аз го последвах плътно. Двамата елфи се изправиха след нас, но когато краля мина покрай тях не ги погледан. Кралят и аз излязохме от залата, а зад себе си се чухме оживените разговори на лордовете.

*******

Придружих Негово величество до личните му покои, тъйкато имало нещо, което е трябвало да вземе. През целия път дотук не си бяхме казали и дума, а вътрешно вече изгарях от нетърпение да му се разкрещя. Сега чаках чичо си в просорния хол, който макар яркия ден бе потънал в загадъчен сумрак. Завесите на големите прозорци бяха спуснати, а срещу мен гореше в камината огън и хвърляше по земята медните си отблясъци като камшици.

Изведнъш някъкъв звук прекъсна тишината. Извърнах се рязко в негова посока. Идваше от дъното на стаята. Приближих се предпазливо, а в ръката си стисках една кама. Различих очертанията на правоъгълна голяма кутия поставена върху масата в дъното. Веднага я познах.Интереса в мен надви подчинението и отметнах покривалото. Пред мен, затворено в своята клетка се беше свило малкото драконче. Тъмната му люспеста кожа просветваше едва в сумрака, а кървавочервените му очи светеха и бяха вторачени право в мен.

Притаих дък и се приближих още повече. Отблизо това същество бе толкова красиво, чак нереално.

Дракончето се отдръпна от мен към другия край на клетката, а от ноздрите му излязоха струйки дим. Извесно време просто се гледахме един друг, без никой да помръдва. После мъничето разтърси глава и бавно се приближи към мен, а аз не помръдвах. Бях като хипнотизирана от това малко същество пред мен. Сребърните гривни на ръцете ми се нажежиха.

Дракончето издаде звук, смесица между мъркане и ръмжене, и провя глава през решетката. Сякаш в транс протегнах дясната си ръка. Изохках, когато бързо като светкавица, дракончето ме ухапа по показалеца. Зъбите му бяха направили две малки дупчици, от които сега течаха капчици кръв. Облизах пръста си, а дракончето пред мен размаха крила и издаде пронизителен писък.

Секунда по-късно влезе краля, кото потъркваше изморено чемото си.

-Покрий го с наметалото, иначе няма да млъкне.

Изпълних заповедта му, след което се обърнах и приближих към него. Той седна пред камината в един люлечщ се стол и се загледа в огъня.

-Виждам, че имаш въпроси.

Приближих се и застанах пред него, като кръстосах ръце на гърдите си.

-Имам само един въпрос, Ваше величество, и той е какво сте намисли?

Чичо ми се взря сериозно в лицето ми и изсумптя ядосано.

-Махни качулката поне да виждам лицето ти.

Изпълних заповедта и зачаках отговора.Краля се взя в лицето ми. Сякаш бе художник, които изучаваше всяка негова подробност. Прокашля се, след което заговори:

-Това е златна възможност, Селест. Винаги съм искал да имам шпионин в Лисания, но досега ми бе невъзможно. Отидеш ли там, ти ще бъдеш по-близо до врага, ще ми докладваш за важни събития, документи...А елфите дори и няма да се усетят. Те не знаят истинската ти самоличност, а и ще се отнасят с пренебрежение към теб,защото си човек, и няма да те подозират.

,, Там е проблема. Те може би знаят за двойствения ми живот. Видяха вече лицето ми. Този план, нямаше да продаботи. " -думи, които трябваше, но не можех да изрека.

-Мисля, че това е грешка.

Ледените очи на краля хванаха в убийствена хватка моите.

-Нима успорваш моята дума.- гласът му прокънтя в тихото пространство.

Ледени тръпки преминаха през гръбнака ми.

-Никога не бих- наведох глава- Но ми дайте шанс, да науча нужната ви информация без да се стига до брак. Моля ви, господарю, да забавите преговорите. Ще ви осигуря всяка информация, която ви е необходима, но моля ви...не ме карайте да се отделя от вас.

Истината бе, че не исках да се отделям от Адриян, Хино,малката Дарина, Мари и всеки друг в този замък , които ме караше да се чувствам щастлива и нормална, поне за миг. С тези хора в сърцето си не можех да се разделя.

Не вдигнах поглед към господаря си, а секундите течаха ли течаха.

-Добре.- каза ми накрая- Но имаш три месеца. Не повече! Разбра ли ме!

-Да, Ваше величество. Ще използвам каквито мерки е необходимо,за да изпълня обещанието си. Няма да ви разочаровам.

-Искрено се надявам.- каза бавно краля и отново се загледа към огъня, а между нас се спусна тягосно мълчание.