Ще се върти, дорде не се изпепели.
Ще има изгреви и залези, докато живот на него кипи.
Ще пада в прахта като ненужен гост,
ще се изправя отново цял - побеснял бог.

А ние смирено живеем на тази земя,
правим я на пух и прах.
Завещанието ни ще е черна пепел,
нашата обезобразена благодетел.

А там горе, на върха, стои самотен светът,
гледа, плаче и се смее.
Вече се е нагледал на хорска грозота,
на пошлост и унищожение.

Но ние продължаваме в този обречен цикъл да вървим,
не усещаме, че кървим.
Раните гноят, мъчно се затварят.
Това е причината светът толкова бързо да остарява.

Последиците ще са апокалиптични,
бележат края на дните прилични.
Сърцето на света в огън изригва,
дробовете му асматично притихват.

Глад, мизерия и болести -
красят големите ни улици.
Не можем да избягаме от собствените си деяния.
О, защо всяка доброта се превръща в разкаяния?

Съмнения, разруха и тъга
носят се над света с чевръста пъргавина.
Кръв, безсърдечие и власт
турят своята добавка към кирта.

Светът смирено гледа, с кървави сълзи.
Беснее, но няма бегъл звук.
Продължава да се бори с пълни сили,
но хорската съвест бе дотук.

Затова ще се върти, докато има за какво;
ще се мъчи, докато хората не осъзнаят защо.
А може би глупостта ще бъде вечна,
а товарът ще е работа безконечна.

Изходът от покварата изглежда явен,
това очаква ни ден коварен.
Направете си сметка какво ще завещаете,
а не за света да нехаете.