Събуждам се рязко от лошо главоболие. Извъртам се по корем и заравям лице във възглавницата, същевременно предусещайки приятен мъжки аромат. Тогава ме удря като с камбана. Всичко, което се случи снощи и тъпата болка между краката ми. Правих груб и неподправен секс и ми хареса. Надигам се въпреки волята си и се оглеждам. Няма следа от него нито на леглото, нито в стаята. Изтягам се и неволно раздвижвам крака, при което глезена ми се обажда, напомняйки за травмата. Болката е сравнително лека в сравнение снощната и успявам да стоя нормално на крака. В края на леглото лежи сива тениска и решавам да я облека. Определено е по-добра опция от тясната рокля. Пада до средата на бедрата ми и се чувствам комфортно, така че просто прокарвам пръсти през косата си и излизам от стаята с цел да намеря виновника за състоянието ми.

Нямах фокуса да разгледам апартамента снощи, но докато прекосявам късия коридор, ми прави впечатление, че е заложено на модерния декор в тъмни цветове. Холът и кухнята са обединени в едно голямо помещение, на което едната стена се състои единствено от прозорци и позволява на светлината да си прокара път навътре безпроблемно. Изглежда като стая от списание, заради това и леко завиждам. Аз самата харесвам този тип интериор само ако можех да го приложа в скромния си дом.

- Късно се събуждаш, ангелче. - чувам познат дълбок глас и се обръщам към входната врата, от където влиза Мейсън. Усмихвам се свенливо и се облягам частично на облегалката на дивана. Дава ми време да го огледам, докато се разкарва до другия край на стаята. Носи черно спортно долнище и тъмно червен суитчър, който подчертава загорялата му кожа и изваяните мускули под него. Не отлепвам поглед, докато отваря хладилника и изважда неща, които занася до плота. Прехапвам устна, за да спотая напиращ стон. Бих свършила само гледайки го как прави проста ежедневна задача и дори няма да ме е срам.

- Да не би току що Скайлър Грей да загуби ума и дума? - усещам нотка шеговитост и се подсмихвам. Определено бях останала без думи и то поради основателна причина. Няма да се учудя ако са ми потекли и лиги. Биха добавили към общото ми страховито състояние. Не съм проверила лицето си за следи от снощен грим, но се боя, че ако го направя ще припадна.

- Колко е часът?

- Почти един. - поглежда бегло телефона си да се увери и се усмихва сякаш току що не ми сподели, че съм проспала половината си събота.

- Какво!? Защо не ме събуди? - сопвам се и мислено започвам да хвърлям факли по себе си. Това е само по твоя вина. Ти реши да се напиеш до козирката и да се излагаш пред възможно най-неподходящия човек. Но и получи страхотен секс в замяна. Двете ми личности опитват да оборят една друга, а аз не съм съгласна с нито една от двете. Осъзнавам, че не получавам отговор и се връщам отново в реалността. Обърнат е с гръб към мен и работи с каквото звучи като блендер, затова решавам да се приближа. Готова съм да хвърля нов укор по негова страна, обаче гъста течност с цвят на повръщано прихваща вниманието ми.

- Знам, че би предпочела да ми се навикаш, но първо изпий това. - усмихва се нежно и стопля сърцето ми. Как мога да се карам с него като ме гледа така?

- Не съм убедена, че е в моя стил. - навеждам се по-близо и установявам, че миризмата не е лоша като цвета. Въпреки това се мръщя, докато изсипва нещото в стъклена чаша. - И сладолед щеше да свърши работа. - добавям шеговито и виждам как извърта очи.

- То няма да помогне, скъпа. А и ти трябва нещо за лошия махмурлук. - отговаря и ме поглежда с дързък блясък в очите.

- Говориш пълни глупости! Сладоледът винаги помага. - отрязвам с допълнително ахване и спотаявам усмивка, докато той се забавлява искрено от реакцията ми. Стоя и го зяпам в захлас, докато не засичаме погледи и осъзнавам грешката си. Какво подяволите правя?

- Изпий го бързо. - за щастие не задълбава, вместо това поставя чашата на плота до мен. Смръщвам вежди, но желанието да се отърва от махмурлука е по-голямо и вземам стъклената чаша. Отпивам предпазливо като в същото време той забелязва новото ми облекло и обхожда тялото ми с жаден поглед, докато навлажнява устни с език.

- Изглежда допълнителната доза сън все пак ти е повлияла добре. - проговаря след малка тишина, но избягвам да го погледна поради повишилото се сексуално напрежение и само кимвам, докато се опитвам да изпия не много апетитната напитка наведнъж. Мъча се да държа дистанция, но сякаш тялото ми има друго намерение. И за капак самият той съдейства необмислените ми действия като ме окуражава с блудни погледи.

- Да, за това...исках да попитам дали съм казала нещо лошо снощи? - не си спомням подробности, но знам със сигурност, че за момент във въздуха витаеше тежко напрежение. Мълчанието му отговаря само по себе си и се насилвам да изпия последната глътка течност в чашата.

- Смяташ ли ме за женкар? - хвърля въпроса и почти се задавям. Мамка му! По-зле е отколкото очаквах.

- Незнам какво да мисля. - мрънкам си под носа, защото добре знам, че немога да лъжа в негово присъствие. Обаче това е достатъчно да го разпали и забелязвам, че се обляга с длани на плота.

- Това не звучи уместно. - вдигам поглед и срещам потъмнели от ярост кафяви очи. Понечвам да се оправдая, но ме изпреварва. - Наистина ли мислиш, че се държа с теб добре само заради секса?

- Не е ли така? Аз мисля, че не е много далеч от тази теза. - голямата ми уста изхвърля думите преди да осмисля и на секундата съжалявам. Той се приближава рязко и ме хваща в капан между кухненския плот и тялото си.

- Какво те накара да мислиш така? - буквално ме заплашва с ниския тон на гласа и ледено изражение. Последно го видях такъв на ринга, а така и не видях как завърши всичко там.

- Търсил ли си изобщо името си в интернет? Защото там определено има не малко доказателства, че намеренията ти са несериозни. - вирвам гордо брадичка, решена да не отстъпвам, въпреки че сърцето ми бие като на изплашена сърна. Погледът му омеква само за секунда преди да удари силно юмрук в плота и ме кара да подскоча.

- Мислех, че вече ми имаш доверие, ангелче. - прошепва в ухото ми, докато стискам затворени клепачите си и застивам на място. Усещам частица възмущение в гласа му, но не реагирам и чакам да се отдръпне. Той прави това толкова бързо, колкото и се приближи и отново си поемам дъх, който неусетно бях сдържала. Това не мина никак добре.

- Все аз трябва да ти върша мръсната работа. Майната ти! - нов за ушите ми глас се провиква и отварям очи при двойно тряскане на врата. В стаята се намира тъмнокос мъж, облечен със синя риза и тъмносини елегантни панталони, а от Мейсън няма никаква следа. Усмихва се широко с перфектни зъби и прави енергични крачки към мен. - Ти трябва да си Скайлър.

- Откъде знаеш името ми? - питам смутено и ококорвам очи.

- Мейсън те е споменавал. Между другото аз съм Стивън, добър приятел на копелето, което току що ни заряза безцеремонно. - подава татуирана ръка за ръкостискане и се усмихва все така вежливо, затова решавам да отвърна на жеста. Но вътрешно препускам като луда. Той е говорил за мен с приятелите си? Зарязал ни е? Какво се очаква да правя като нямам превоз? В коя част на Ню Йорк съм изобщо?

- Аз как...

- Не се притеснявай, ще те откарам до вас. - повдигам вежда въпросително и автоматично задавам въпроса:

- Ами Мейсън?

- Няма да се върне скоро. Можеш да ми се довериш, все пак нося костюм. - пошегува се като сочи изтупания си вид и още веднъж ме кара да се чувствам неудобно от оскъдното количество дрехи върху моето собствено тяло.

- Добре, но само заради костюма. - ухилвам се и той се засмива на сарказма. Съгласявам се като си обещавам, че го правя само заради себе си. Не бива да оставам и минута повече в този проклет апартамент като се има предвид накъде отидоха нещата за секунди.