Събудих се при ярка светлина и с ужас установих, че ме връхлита тежък махмурлук. Не е никак лесно да се изправя в седнала позиция, тъй като главата ми пулсира като тиктакаща бомба. Но след огромния усилия осъзнах, че не това, а нещо друго ме държи залепена плътно за матрака. Прекалено удобния матрак при това... Нещо не е на мястото си.

Сетивата ми едно по едно започнаха да се събуждат и запремигах срещу силните слънчеви лъчи. Но очите ми се уголемиха тройно, когато осъзнах, че това изобщо не беше моята хотелска стая. Определено нищо не е на мястото си. Включително и дрехите ми.

Погледът ми се спусна по-надолу и съзрях огромна тауирана ръка обвита около ханша ми. Затаих дъх, изплашена и объркана от гледката около мен. Огромна стая, която е старателно обзаведена досущ като за кралска особа. И въпросително огромен индивид проснат до мен. Нека анализираме...

Лежах в чуждо легло. С мъж, който определено не познавам. И по оскъдния ни вид знаех, че нищо хубаво не се е случило. Колко е часът?

Пресегнах се до нощното шкафче, обгърнато със златни акценти по ъглите, и сграбчих непохватно телефона си.
10:15!? Полетът е след 45 минути!

Прехапах устна преди да изругая с цяло гърло и извърнах глава отново към мускулестия непознат. Лицето му беше заровено във възглавницата и той лежеше спокойно по корем. Ако не беше заглушеното, едва доловимо хъркане щях да си помисля, че лежа до мъртвец.

Но това може да е нещо хубаво. Не би трябвало да имам затруднение с измъкването тайно ако той спи достатъчно дълбоко. Опитах се да приплъзна тялото си към моя край на леглото, но в миг замръзнах, когато хватката му се затегна и дланта му се плъзна нагоре по чаршафа. Вътрешното ми аз трепереше и с паника преглъщах тежко. Но неочаквано дългите му пръсти се спряха върху едната ми гърда. Той стисна леко през завивката, но достатъчно, за да изпрати шокови вълни между краката ми.

Изглежда, че тялото ми не беше на същото мнение и познаваше мъжа вече много добре. Но това не променяше факта, че трябва да съм на летището, иначе сестра ми ще ме убие собственоръчно. Извих се възможно най-плавно и се освободих от силната му ръка. Вече бях загубила 5 минути в размотаване. Мамка му! Къде е бельото ми?

На земята лежаха дрехи, но нямаше и следа от черни дантелени бикини, които носех снощи. Няма време за губене! Подсъзнанието ми извика и реших да се примиря. Грабнах сатенената червена рокля разпиляна на пода и я нахлузих с лекота върху голото си тяло.

Хвърлих бегъл поглед към леглото и гледката на разголения мъж ме остави без дъх. Разхвърляна коса прикриваше горната част на лицето му и единствено виждах силна челюст с набола брада. Най-широките рамене, които някога съм виждала, се бяха отпуснали на матрака и привличаха погледа към мускулест гръб, сякаш изваян от самите богове. Завивката покриваше единствено приятно заоблен задник и част от силни бедра.

Как забога се озовах в едно легло с мъж като този?

Леко помръдване от негова страна ме накара да подскоча леко на място и отново погледнах часовника. 35 минути. Ще е чудо ако успея!

Вдигнах черните си токчета от скъпия килим и на пръсти се добрах до вратата. Понечих да отворя, но същевременно несъзнателно замахнах с ръка и обувките се сблъскаха с антично изглеждаща ваза. Забога само не това!

Тя падна с гръм и трясък, разпилявайки дебели парчета навсякъде по пода, дори и в мекия персийски килим.

И се случи това, от което се ужасявах. Мъжът се надигна рошав и сънен, огледа се и очите му ме засякоха.

Не го оставих да осмисли видяното и веднага се втурнах вън от стаята. Чувствах се странно, тичайки боса по червения килим в коридора. Хванах асансьора на косъм и преглътнах срама от озадачените погледи на двама костюмирани мъже. С коса, приличаща на гнездо, обувки, висящи в ръцете вместо да са на краката и да не забравим липсващо бельо, дори не се изненадвам, че ме зяпат така сякаш съм изсипала сутрешното си кафе върху перфекните им бели ризи. Лас Вегас може да върви подяволите!

Главата ми отново се обади в протест, но нямаше време да вземам мерки сега. С все така забързана крачка едва не пометох портиера на входната врата. Качих се в първото свободно такси и си отдъхнах само когато хотелът беше в далечината и се сливаше с останалите сгради.

Започнах да масажирам слепоочията си в опит да успокоя главоболието и своевременно да се опитам да си спомня как се озовах на последния етаж на хотела, в който бях отседнала със сестра си и няколко от приятелките ѝ по повод моминско парти. Всичко беше като в мъгла. Последният спомен ме връща в един нощен клуб с малко пияна Шарлот, която се опитва всячески да ме накара да се забавлявам. За разлика от нея аз не съм дори близо до термина парти животно.

Моята представа за забава е хубав романтичен филм и червено вино, докато релаксирам на дивана.

Явно тя все пак е получила желаното. И последиците са на лице. Телефонът ми извибрира с познат рингтон и веднага го вдигнах до ухото си.

- Шарлот, забога къде си??

- Би трябвало да те питам същото. Не отговаряш на телефона си цяла сутрин, момиче! - усетих паника в гласа ѝ, но все пак запазих спокойствие. Аз бях уравновесената, тази сдържаща емоциите си.

- Оставила съм го на вибрация...

- Само не ми казвай, че още се мотаеш със сексапилния непознат. - тонът ѝ беше предупредителен, но слухът ми се фокусира основно на двете думи, използвани да опишат съблазнителния индивид от по-рано.

- Откъде знаеш за него? - имаше малка пауза преди Шарлот да избухне в смях, но при тишината от моя страна последва ахване.

- Какво искаш да кажеш, Скай? Та ти си тази, която ни запозна и в следващата минута изчезна с него. Щастливка си, че беше голям красавец, иначе щях да ти бъда бясна задето избяга от моминското ми парти.

- Какво!?

- О, дори не се опитвай да ми играеш тези номера. Имаш много за разказване като се видим! И дори не си помисляй да изпуснеш полета, млада госпожице. Ще те чакам!

Тя затвори, докато аз преосмислях цялото си съществуване. Това определено не звучи като мен. Една част от мен иска да си спомни всичко, а друга знае, че най-вероятно съм се изложила достатъчно за цял живот и по-добре да си остане в тъмните дълбини на съзнанието ми. Но засега трябва да се фокусирам върху задачата да стигна навреме. Знам колко важно е за Шарлот да присъствам на сватбата и за нищо на света не бих я пропуснала заради една безрасъдна нощ с мъж, който повече няма да видя.