О, кажи ми, моля те сега,
когато нощем разпада се човешката душа,
дали е оглушителен звука?

Дали сълзите с глас се стичат,
или писъците по нещо си приличат?

А може би дупките в стената се пресичат?
Капките кръв шумно ли изтичат?

А може би властва тишината?
Трепери тихо й ръката,
отвън падат пак листата....

С мрак осеяни ли са лицата,
без пера ли са крилата,
пламнат ли веднъж писмата
песента им веч' ще е изпята.