ПРИСТИИИГА ХУУБАВААТА ДЖИИДЖИИИ!
С ДОБРОО СЪРЦЕЕ, ЗАСМЯНО ЛИЦЕЕ И НОВА ГЛАВАА!

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, МИЛИ МОИ!
ЖЕЛАЯ ВИ ЩАСТИЕ, ЛЮБОВ И КЪСМЕТ ДА ВИ СЪПЪТСТВАТ ВСЕКИ ДЕН, А ОТ ЗДРАВЕ ДА НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОТЪРВЕТЕ!

И ПОКРАЙ ПОРЕДНАТА НОВА ГОДИНА, КОЯТО ПОСРЕЩАМЕ ТУК, ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СИ КАЖЕМ СБОГОМ И С ТЕЗИ ПРИЯТЕЛИ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Карина
*24 години по-късно*

— Наистина съжалявам, че пропускам това. Не е за вярване, че Елина го съобщи в последния момент. — синът ми възропта от другата страна на екрана.

— Не се притеснявай. Ще имаш и друга възможност да се запознаеш с гаджето на сестра си.

— Да, но вие ще се запознаете с него днес. — натърти недоволно. — Трябваше да съм при вас, за да подстрекавам татко. Искам да кажа – сигурен съм, че е заредил пушката, но изпускам цялото шоу. Името ми да не е Кристиян, ако вещицата не го направи, само за да не успея да се прибера.

— Казала съм ти нещо за епитетите. — скастрих го. — А и какви са тези приказки? Щял да подстрекава баща си, не искал да изпуска представлението. На кого си се метнал такъв циркаджия?

— А! Нали няма на кого. — изгледа ме многозначно. — Хайде, че излизам с момчетата. Утре ще ти се обадя след изпита, за да ти кажа как е минало.

— И да не преучиш, мамо. Намери време да си починеш, че ще ти експлодира главата. — сарказмът ми се плъзна по линията, карайки детето ми да се усмихне широко.

— Не ме мисли. Няма да чета повече от необходимото.

— Добре, сине майчин. По-малко може, но повече недей. — изпратих му въздушна целувка, а той се престори, че я улавя и я залепи на брадясалата си буза. — И се обръсни най-накрая. Пари за самобръсначка ли нямаш?

— Не те чувам, губи ми се интернета. Ало? — и просто така ми затвори, а аз въздъхнах. Едно време казвах на Огнян, че Крис прекарва твърде много време с вуйчо си, но не. Нямало проблем. Ето докъде бе довело това.

Взех чиниите и излязох в градината, където Елина сгъваше салфетките, а от Огнян нямаше и следа.

— Къде е баща ти?

— Не знам. Май вуйчо му се обади, за да му се подиграва. — сви рамене, а аз извъртях очи. Тези мъже кога мислеха да пораснат? Бяха станали на по петдесет години, а още се държаха като деца. — Нещо ми липсва. — сложи ръце на кръста си и огледа масата критично.

— Липсва ти храната. Като извадя пилето от фурната няма да е празно.

— Дали подредбата ще му хареса? — сви устни, карайки ме да се усмихна.

— Миличко, ако приятелят ти обръща внимание на подредбата на масата, бъди сигурна, че си има приятел.

— Мамооо! — скара ми се, правейки задачата да не се разсмея още по-трудна.

— Извинявай. Ела тук. — разтворих ръце и заобиколих масата, за да прегърна рожбата си. — Не се тревожи. Просто ще се запознаем с момчето. Ще обядваме, баща ти ще се заяде малко и всичко ще мине добре.

— Тате няма да пропусне, нали?

— Няма никакъв шанс. — поклатих глава, а тя се нацупи. По-добре беше да съм честна с нея. И истината бе, че Огнян не бе никак доволен, защото дъщеря му наруши обещанието, което си бе дал. А именно да не ѝ позволява да има гаджета, преди да навърши двадесет и една. — Вие как се запознахте изобщо? Чрез приятели или...? — захванах се да ѝ помогна с чиниите.

— В дискотеката.

— Къде? — порцеланът хлопна на масата по-силно отколкото самата аз очаквах, карайки дъщеря ми да подскочи. — Елина, говорили сме си за това.

— Какво да направя? Искаше лични карти, тъй като имаше проверка. Трябваше да се направя, че не го виждам ли? — думите ѝ ме оставиха с отворена уста и ме върнаха почти двадесет и пет години назад.

*Ретроспекция*

— Къде е Огнян? — надвиках музиката, но Явор единствено сви рамене.

— Трябва да дойде всеки момент. Спокойно, булка. — погледнах телефона си и свих устни. Пръстът ми сам избра номера му и бях готова да се обадя, когато нечия ръка се обви около кръста ми и понечих да ударя нахалитета зад мен.

— Лични документи за проверка. — познатият дрезгав глас ме спря, преди да съм счупила носа на глупака и се извърнах, срещайки огромния букет.

— Разчитайте в тяхната изрядност, инспекторе. Поднових ги преди по-малко от година. — усмихнах се широко, поемайки цветята от ръката му. Очаквах, че няма да забрави първата ни годишнина, но не и да ме изненада едва час след полунощ. И то в дискотека в Студентски град. Но харесваше ни или не, именно на това сепаре се бяхме запознали преди повече от цяло десетилетие.

— Сред задълженията ми е да ги проверя.

— Имайте малко повече уважение! Знаете ли коя съм аз? Карина Русева. Не можете да ме пипнете и с пръст.

— Виновен. — вдигна ръце до главата си. — Другият път ще се информирам по-добре, госпожо Русева.

— Добра идея, господин Русев. — засмях се и се надигнах на пръсти, сливайки устните ни в целувка. — Обичам те.

— Повече от всичко, звездичке.

*Край на ретроспекцията*

— Мамо? Къде се отнесе? — Ели размаха ръка пред лицето ми, връщайки ме обратно в настоящето, а аз поклатих глава, изпълнена с топлото чувство, което Огнян ме караше да усещам и до днес.

— Замислих се за нещо. Не си казвала, че момчето е колега на баща ти.

— А, не е. Малко преди срещата ни се събирал с приятели. Пил две бири и решил да се прибира, но го спрели и останалото можеш да предположиш. А дядо му е бил уважаван полицай. Когато разбрал за това е говорил с някого и в продължение на цяла година Теодор обикаляше дискотеките с полицията, за да, цитирам – се нагледаш на пияници. Ама не казвай на тате. И без това вече е с предразсъдъци.

— Дядо му добре е направил. — гласът на Огнян дойде иззад дъщеря ни, а тя подбели очи, издишвайки тежко. — А преглеждането на личните карти, част от задълженията му ли е било? Или е видял хубаво момиче и е решил да си пробва късмета? — метнах предупредителен поглед на съпруга си, тъй като и той бе тъпкал по абсолютно същия път, но той не изглеждаше ни най-малко повлиян. Татко мечок. Откакто Огнян научи, че Елина си има приятел, той се бе превърнал в един ревнив татко мечок.

— Може и така да е било. Но той ме обича и аз обичам него. А ти трябва да приемеш, че ще ти се наложи да делиш сърцето ми и с друг мъж.

— Никога! — заинати се. — На този свят няма мъж, който е способен да те обича повече от мен. Запомни го.

— Това започва да става обидно. — посочих мъжа си предупредително. — Дори мен не си ревнувал толкова много. А и теб никой не те е заплашвал.

— Говориш така, защото не знаеш за разговора, който имах с баща ти, когато им съобщихме, че ще се женим.

— И дядо ли е бил така? — брадичката на Ели удари в пода, подобно на мен. Нима наистина не бях разбрала за това в продължение на двадесет и четири години?

— За вуйчо ти да не коментирам. Разби ми физиономията веднъж. Още колко пъти го е направил мислено, не искам и да знам. — с това изявление напълно ме удари в земята, но Елина нямаше време да задава повече въпроси, тъй като нечия кола паркира до тротоара, а тя тръгна, за да посрещне небезизвестния Теодор. И нека купонът да започне.

Огнян

Трябваше да призная, че това момче ми се виждаше добра партия. Не исках и нямаше да го направя пред Кари и дъщеря ни, но поне пред себе си щях. От час седеше на масата ни и щях да излъжа, ако кажа, че прави лошо впечатление. Беше спретнат, възпитан, а от начина, по който говореше, можех да заключа, че е разумен и дори зрял.

И въпреки това не го харесвах. Не можех да му се доверя напълно, след като знаех какви говеда можем да бъдем ние мъжете. Карина също го знаеше. Синът ни също го знаеше, защото без значение от възпитанието си, той беше мъж. Само Елина не се бе сблъсквала лице в лице с това и искрено се надявах, че никога няма да ѝ се наложи.

— Е, Теодоре. Ще ни разкажеш ли нещо за семейството си?

— Какво Ви интересува?

— Не знам. Единствено дете ли си? Кои са родителите ти? От Ели знам, че дядо ти ми е бил колега.

— Единствено дете съм. И може би познавате дядо. Бил е комисар на времето.

— Как се казва? — взех чашата си от масата и отпих.

— Казвал ми е, че повечето го знаели само по фамилия. Хайтов. — водата се плъзна в кривото ми гърло и се задавих, докато очите на Кари блеснаха. Сигурно за последно го бе виждала на кръщенето на Елина, но от няколкото пъти, в които го бе срещала, и по-важното – в които бе чувала как се заяждаме, със сигурност можеше да се каже, че го обича.

— Защо не започна от там? Той беше шеф на Огнян дълги години. Ели, мамо, дори имаш снимки с него. — шокът се изписа по лицата на децата, а Кари скочи от мястото си. — Ще отида да погледна за албума. Колко малък е светът. — тръгна към къщата, а аз погледнах Ели.

— Иди да помогнеш на майка си.

— Тате... — поде предупредително.

— Хайде. Няма да ти открадна гаджето, имам си свое. — кимнах в знак да върви, а тя последва майка си, оставяйки ме насаме с Теодор.

— Имате чудесен дом. — фактът, че в думите му прозвуча искреност, вместо неудобство и желание просто да поддържа някакъв разговор, ми допадна.

— Купихме къщата, когато разбрахме, че чакаме второ дете. Допреди това бяхме в апартамент със сина ни.

— Кристиян, нали? Не съм имал честта да се запозная с него. — имах си хас да го познаваш. Ако знаеше за теб, щеше да изпорти сестра си, само за да я ядоса.

— Да. Следва във Варна. Искаше му се да се прибере, за да се запознаете, но има изпит утре и няма как.

— Вярвам, че ще се харесаме. Ели ми е говорила много за семейството ви.

— За нас то е най-важно. И според дъщеря ми ти имаш място в него. — подборът ми на думи прозвуча по-заядливо, отколкото в главата ми, но вече бях хвърлил камъка.

— Вижте. — въздъхна. — Разбирам защо имате резерви спрямо мен. И наистина не настоявам да се прегръщаме и целуваме при всяка наша среща, но ще се радвам да поддържаме добри отношения, защото оттук нататък ще се виждаме често. Сериозен съм в намеренията си към Елина и ще е много по-лесно за всички ни, ако не си мятаме кръвни погледи скришом.

— Това ли правим сега? — завъртях чашата си, възпирайки се от това да повдигна вежди. Харесваше ми прямотата на това хлапе.

— Вярвам, че сега се изясняваме. Просто държа да знаете, че никога не бих опитал да застана между нея и семейството ѝ. На първо място това би я направило нещастна. А всички останали доводи губят значение, когато присъства този. — отворих уста, за да му отвърна, че ще се спогодим, стига действията му да отговарят на думите, но бях прекъснат от момичетата ми, преди да съм успял да гъкна.

— Наистина имам снимка с дядо ти. От този ъгъл приликата ви е толкова голяма. — Ели отвори албума от кръщенето ѝ и го показа на Теодор, а той се усмихна.

— Не можеш и да предположиш колко си приличат. — казах на дъщеря си, привличайки погледите и на двама им, докато Кари сядаше обратно до мен.

— Надявам се в положителен смисъл. — отбеляза младежът, а аз килнах глава встрани.

— Дядо ти е най-големият ръб, с който съм се сблъсквал в живота си. — направих пауза, спомняйки си, че отдавна не съм му звънял, за да му досаждам. Старчето беше на близо деветдесет, но още се държеше. Май беше сериозен в намеренията си да погребе мен, Марио и Явор.  — Но винаги съм го уважавал. — Теодор се усмихна, схванал намека и ми кимна.

— Все още е такъв. — и отново сведе поглед към снимката. — Била си много бузесто бебе.

— Ти пък все едно не си бил. — сръчка го в ребрата, а Кари се приведе към мен.

— Какво беше това? Да не би вече да го харесваш?

— Не ми е неприятен. — свих рамене простовато, а любимата ми се усмихна.

— Кажи истината, Русев.

— Обичам те. — изрекох я без да се замислям, а очите на звездичката ми се изпълниха с нежност.

На този свят имаше една единствена истина. Тя караше Земята да се върти, човечеството да съществува и даваше смисъл на целия ти живот. Най-истинското, най-силното, най-мистериозното нещо, което ни е познато. Любовта. За мен тя носеше името Карина. И нещо ме караше да вярвам, че за Теодор това бе Елина.

Край