ПРИСТИИИГА ХУУБАВААТА ДЖИИДЖИИИ!
С ДОБРОО СЪРЦЕЕ, ЗАСМЯНО ЛИЦЕЕ И НОВА ГЛАВАА!
КОЯТО ВСЕ ПАК СМОГНАХ ДА ЗАВЪРША ПРЕДИ НОВА ГОДИНА И ИСКРЕНО ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ ОБИЧАТЕ ПОЧТИ ТОЛКОВА, КОЛКОТО СЕ ОБИЧАТ ОГНЯН И КАРИНА, МИЛИ МОИ!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Огнян
*1 година по-късно*

— Вкъщи съм! — провикнах се с влизането си в апартамента.

Оставих калните си обувки пред вратата, тъй като миналата седмица Карина ме бе заплашила, че ще спя на изтривалката, ако отново ги вкарам вътре. Кога удоволствието от снега се бе превърнало в досада? Може би в деня, в който се събудих в дванадесети клас и осъзнах, че всеки ден трябва да си чистя колата, за да тръгна от вкъщи. Бях се преродил, откакто имах гараж.

— В дневната! — влязох в стаята, заварвайки Кари отново да размества нещо по елхата.

— Кога ще стане достатъчно добра, за да не пипаш повече? — въздъхнах, а любимата ми се засмя.

— Оптимист. Никога няма да съм напълно доволна. Ще размествам, докато не стане време да я развалим, за да я приберем.

— Трябва да се лекуваш. — отидох до нея и целунах главата ѝ, докато се кикотеше.

— По цял ден лекувам другите. Време е за почивка.

— Чакай ти, чакай. Такава почивка ще ударим, че след това ще ни трябва почивка от нея. — Кари стисна очи и издаде долната си устна напред, опитвайки да накара смеха си да изглежда като плач.

— Няма да си починем, нали?

— Няма такива изгледи. — поклатих глава и седнах на дивана.

Звездичката ми ме последва и се настани до мен, облягайки глава на рамото ми. Прехвърлих ръка зад нея, а тя се сгуши като коте, карайки стомаха ми да направи салто. На този етап от връзката ни, дори не мислех, че това чувство някога ще спре.

— Не ми се готви. Да си поръчаме ли нещо по-късно? — предложи, а аз поставих целувка в косата ѝ.

— Може. Какво ти се иска?

— Не знам. Каквото ти решиш. — сви рамене. — Какво ще правим тази вечер? Да гледаме ли филм?

— Ако аз ще избирам храната, ти ще избереш филма.

— Има сделка. — вдигна ръка за "дай пет", а аз опрях длан в нейната и сплетох пръстите ни. За няколко секунди останахме така, в тишината. Харесвах тези моменти. Обикновено си разказвахме как е минал денят ни, докато вечеряме, но понякога и двамата имахме нужда просто да си помълчим в компанията един на друг и да останем в собствените си глави за малко.

— Да играем ли на две истини и една лъжа? — изтърсих от нищото, а Кари изви врат, за да ме изгледа странно.

— Какво? — засмя се.

— Две истини и една лъжа. Знаеш как се играе.

— Знам, естествено. — извъртя очи. — Добре. Да играем.

— Давай първа. — обгърнах малкото ѝ тяло с ръце, а тя се замисли.

— Да видим. Любимият ми цвят е синият, всяка сутрин ставам в девет и Ирина има съмнения, че е бременна.

— Не ставаш толкова къс– реотанът ми загря по средата на думата, сепвайки ме. — Мамка му! Мартин знае ли?

— Не. Утре трябва да минем през аптеката, за да ѝ взема тест, преди да отидем у тях.

— Леле. Той наистина иска момче, а?

— Боже, недей. — направи погнусена физиономия. — Бях достатъчно травмирана, когато се замислих откъде се пръкна Дени. На този свят има жени, които харесват брат ми. Моя брат. Потресаващо е.

— В негова защита ще кажа, че и на мен нямаше да гледаш по същия начин, ако се бяхме запознали, когато бях на шестнадесет.

— Може би си прав. И може би е хубаво, че не съм сигурна за това. — думите ѝ предизвикаха усмивката ми. — Ти си.

— Така. — въздъхнах. — Не съм единствено дете. В момента нося червена тениска. В джоба ми има пръстен, който аз съм купил за теб. — натъртих на изключително важната подробност и за миг Карина просто замръзна, давайки ми шанса да извадя велурената кутийка от джоба си и да я отворя. — Звездичке. Знам, че сгреших неведнъж. Нараних те неведнъж. Излъгах неведнъж. Но едно нещо винаги е било самата истина и то е любовта ми към теб. Ще се омъжиш ли за мен? — любимата ми вдигна глава от рамото ми и се завъртя, за да сме лице в лице. Красивите ѝ очи заблестяха от непролети сълзи и тя премига, за да ги отпрати.

— Мой ред ли е? Не. Не. Или да? — усмивка разтегли устните ѝ от ухо до ухо, а сърцето ми пропусна удар, преди да се разсмея, издавайки се, че ме метна с първата половина.

— Ужасна си.

— Късно го осъзнаваш. Вече изгуби правото си за рекламации. Годеница съм ти. — усмивката ѝ засия по-ярко от всеки диамант на света, а аз извадих пръстена от кутийката и го сложих там, където принадлежеше. На изящната ръка на Карина, която целунах веднага след това.

— Обичам те, звездичке.

— И аз те обичам, Ого. — хвана лицето ми в шепи и сля устните ни в целувка по-сладка от захар и по-топла от огън. Защото това бе и Кари за мен. Всяка крайност и всичко по средата. Тя бе моят дъх и нещото, което го отнемаше. Моето сърце и причината то да пропуска удари. Моята любима жена и най-проклетата вещица. И точно това обожавах в нея.

Карина
*7 месеца по-късно*

— Идеална си. Боже, истинско съвършенство. — Ирина размаха ръце пред лицето си, за да не се разплаче, а Дея я посочи с пръст, гледайки мръсно.

— Не смей. Не можем да ревем, гримьорката си тръгна.

— Съжалявам, съжалявам. По-силно е от мен. — сините ѝ очи се наляха със сълзи, а тя отметна глава назад, само и само да не позволи да потекат. — Излизам от тук. Ще отида да видя дали всичко е наред при мъжете. — запърха с мигли, за да се увери, че нищо няма да развали грима ѝ и ми се усмихна, хващайки ръката ми. — Наистина си толкова красива. — спусна поглед по дългата ми бяла рокля, а аз направих същото с нейната тъмносиня. Огромният ѝ корем вече личеше прекалено много и с нетърпение броях дните от последния месец, който ни делеш от това да се запознаем с племенника ми.

— Давай да слизаме и ние. Искам да видя какво направиха идиотите с цветята. Пък и да оставим Кари да се наслади на последните мигове с моминското си име. — Дея и Ивон се изправиха и тръгнаха към изхода, когато осъзнах, че ми липсваше едно парче.

— Къде ми е малката булка?

— С татко си е, затова отивам да ги проверя. Всичко ще е наред, окей? Кумата и шаферките държат всичко под контрол. — Рина ми изпрати въздушна целувка и се изниза заедно с момичетата, разминавайки се с баща ми на вратата.

— Какво мислиш? — усмихнах се и оправих полата, а той опита да ми отвърне със същото, но устните му потрепериха издайнически.

— Ти си най-красивата булка, която съм виждал през живота си. Зашеметяваща си. — приближи се до мен и хвана ръката ми, карайки ме да се завъртя, за да ме огледа. Както правеше и когато бях мъничка и обличах новите дрешки, които с мама сме купили. — Невероятна. — също като Ирина, запремига бързо.

— Недей, ще разплачеш и мен. — усетих собствените си очи да парят, а той си пое накъсана глътка въздух.

— Няма. Извинявай. — стисна ръката ми. — Не ми обръщай внимание. Аз съм просто старец, който милее за времената, когато малката му принцеса сядаше в скута му и му връчваше книжката с приказки.

— Вече не съм ли принцесата ти? — макар все още да удържах положението със сълзите, подсмърчането започна.

— Разбира се, че си! Винаги ще си моята принцеса! — разтвори ръце, а аз се сгуших в бащината прегръдка без колебание.

— Михаиле, да не си ми разплакал детето в най-хубавия му ден? — укорителният глас на мама бе това, което ни отдели един от друг.

— Детето ти ме разплака. Ще се скараш ли на него? — тате изтри лицето си и вдиша дълбоко, оправяйки сакото си, докато аз се засмях. Дали и мен не ме чакаше това? Ако отговорът бе положителен, то нямах търпение.

— Хайде, слизайте. Време е да започваме. — мама дойде до мен и оправи воала ми, усмихвайки ми се. — Перфектна си, миличка. Красота. Време е и мъжът ти да види с какво го възнаграждава Бог.

— Ако го разбира чак сега, няма да я дам. — отряза тате, карайки ме да се разсмея отново. — Мадам. — сгъна лакът, а аз промуших ръка в неговата, докато мама ми помогна да нося роклята.

— Уау. Не сте преувеличили. Божествена си, Кари. — приятелите ни ме чакаха на вратата, която водеше към градината, където бяха всички гости.

— Като кралска особа си, булка. — Марио изръкопляска, а аз погледнах Мартин, тъй като той единствен не каза нищо. Батко ми спусна критичен поглед по мен и за пръв път от доста време насам, ми се стори трудно да разбера какво мисли.

— Май грозното пате все пак се оказа лебед. — очите му срещнаха моите и се усмихна леко, разтваряйки ръце за прегръдка. — Бъди много щастлива, сестричке. — прошепна в ухото ми и се отдръпна, преди да се е разчувствал.

Следващите моменти минаха пред очите ми като на филмова лента. Адреналинът изпълни вените ми, когато шаферките и шаферите излязоха, следвани от кумовете, Дени и мен и баща ми накрая. Притеснението, дали всичко ще е наред, започна да ме пуска едва щом срещнах погледа на Огнян, когато татко подаде ръката ми към неговата. Отдавна бяхме казали "Да" един на друг. Сега просто го засвидетелствахме пред близките ни.

Не бях чула и думичка от обредното лице. Всичко, което исках, бе просто час по-скоро да поставим официално началото на онова завинаги, което си бяхме обещали. А то дойде, когато мъжът до нас каза на Огнян, че има право да целуне съпругата си. И Господи, това бях аз. Преди да разбера, вече наистина бях госпожа Русева.

— Настъпи го! Настъпи го първа, Кари! — гласовете на Ирина, Ивон и Дея бяха това, което най-накрая ме свали обратно на земята и долових тихия смях на Огнян.

— Настъпи ме ти. — усмихнах му се широко, а той ме изгледа изненадано.

— Аз ще командвам, така ли? — вирна вежда съмнително и този път бе мой ред да се засмея.

— Настъпи ме де. — настоях, а той изпълни молбата и недоволните възгласи на момичетата се сляха с виковете и свиренето на момчетата.

— Само така, Русев!

— Точно така!

— Да се знае кой държи ножа и хляба!

— Тя ме накара да я настъпя. Мисля, че отдавна е ясно за всички. — върна отговор и наоколо едва ли остана човек, който не се разсмя гласно и от сърце. — Обичам те, звездичке. — прошепна в ухото ми и някак просто останах глуха за цялата шумотевица.

— Обичам те. — отвърнах тихо, но начинът, по който ме погледна, беше достатъчен индикатор, че ме е чул. Приведе се към мен, а аз затворих очи, очаквайки целувка, но не и тя да кацне на челото ми.

— Над границите на закона и обратно.

— Над собствените ми лимити. — усмихнах се отново и се сгуших в него, вглеждайки се в гостите. Нашите роднини и приятели, всички събрани на едно място заради нас. Хората, които бяха щастливи, защото ние сме щастливи.