Роклята ми стига до земята,
главата ми се рее в небесата.
С усмивка до ушите
гледам те право в очите.
По дяволите как блестят,
по-силно от звездите те искрят!

Музиката от града разкъсва тишината,
нежно ти хващаш ми ръката
и завърташ ме игриво.

Танцуваме на средата на платното.
Двама,
изгубени един в друг.
Щастливи.

Целуваш ме и затварям своите очи.
Ако това е сън, не ме буди.