Пред никой не мълча, за хората отдавна не живея.
Нямам филтър на устата, над клюките се смея.
Мразя да излизам, предпочитам тишината, ала до мен ли е, държа ли му ръката, спокойна съм в самия център на тълпата!
С него не споря, разбира ме перфектно, показа ми - няма в мен дефектно.
Глас не е нужно да му извисявам,
как ума чете ми никога не вдявам.
Казваш ни, странно било да сме толкова еднакви.
Усмихваме ти се щастливо и проговаряме в синхрон:
Кротко! Все някога ще се довлачи и твоят принц на кон.